Изрони се троха по троха,
по празните маси.
Избърсаха...
А той отново беше хляб.
по празните маси.
Избърсаха...
А той отново беше хляб.
АВТОПОРТРЕТ
Край кичесто дърво със дързък плод,
от мъдрости и притчи за доброто,
поетът – пълен идиот
усмихнал се и изгорил дървото
преди да си отиде...
от мъдрости и притчи за доброто,
поетът – пълен идиот
усмихнал се и изгорил дървото
преди да си отиде...
Сега ще падна,
сигурен съм вече,
отново се превърнах
в хвърлен камък.
сигурен съм вече,
отново се превърнах
в хвърлен камък.