Политическият елит превръща България в игрална зала за инвеститорите. В последните години политическият елит от всички партии превърна бизнес-средата в непредсказуемо пространство, в което всяка хвърлена инвестиция се превръща в хвърлен зар.
Неграмотно и нереформирано законодателство, пълно с възможности за интерпретации и противоречия, институции – подвластни на политическата конюнктура, всичко това е създадено и функционира по този начин, за да генерира непрестанна корупция.
Доколко е възможен икономически растеж в такава непредсказуема среда, в която цари институционален натиск от всички страни и доколко е възможно някой да продължи да има желание на инат да се опитва да създава работни места, да строи и да инвестира в идеи, да разгръща творчески потенциал, да връща младите хора в България, да мотивира с проектите си и да дава надежда, че България е една нормална европейска страна, която все пак може да има по-добро бъдеще. Ами не става! Затова се появяват и нови политически субекти, които обединяват толкова много хора с общото желание нещо да се промени в тази страна.
Сега си представете, че имате възможност да инвестирате в изграждането на сграда и за това привидно пред вас не стоят никакви пречки. Имате проект, който е одобрен, който влиза в сила и вие започвате да го реализирате. Ако това се случва в някоя друга европейска столица, всичко е наред, тук обаче се появяват типичните хищници в лицето на градската администрация, главен архитект, общински съветници, кметове, с целия си антураж от административен персонал и политически кабинети, които учтиво са изчакали някой вече да е хвърлил зара, някой вече да е започнал инвестиционното си намерение, за да има и за тях. Колкото повече пари са хвърлени, толкова по-голям е и техния апетит. Ако инвеститорът ги нахрани, проектът минава през големия портал и никой не мисли за малките вратички в законодателството. Но ако инвеститорът не дай си Боже се опъне, се започва с мълчаливите откази, липсата на подписи, взимането на отговорни решения и следването на нормалния ход за развитие на един бизнес проект. Това е и причината никой до този момент да не изпитва желание за включването на електронни услуги, в които човешкият фактор да бъде изключен. Защото именно комуникацията прокарва корупцията или проблеми. Поставени сте в ситуация, в която всяка една крачка от развитието на вашия проект, всеки един етап, всеки един подпис, всяко едно отговорно решение се нуждаят от финансово обезпечение. Пари, раздадени под масата, за да си свърши някой работата. На всеки етап се появяват все повече и повече пречки за реализирането на проекта ви, нещо повече – идва момент, в който започват да се пишат доноси, оплаквания, жалби, създават се инициативни комитети от „свободомислещи и отговорни граждани“, загрижени в това да спрат вашето инвестиционно намерение. Намират се и администратори, които учтиво да разяснят, че натрупаните казуси може лесно да се разрешат и както всички знаем се казва: можем да помагаме. И ако не дай си Боже си малоумен или твърде голям идеалист и не разбереш за какво става дума или пък просто си се заинатил, че е време вече в тази страна нещо да се промени към по-добро и към по-нормално, ти се случва най-лошото – намират начин и те вкарват в съда, там, пред 99 съдебни състава, ти ще трябва да доказваш, че си в правото си. Но дори и този камък да прескочите, незнайно как ще е минало толкова време и години, че нормативната уредба, по която е започнал вашият проект вече може да е променена. А и да не е променена, някой ще иска да я промени специално заради вас, за да може да разруши построеното. И ето ти на – не плащате, а зарът е хвърлен. Загубили сте парите си по съдилища, инвестиции, работни заплати, а от социалните мрежи вече се носят апели с желание, това, което сте построили да се национализира и да се превърнело в нещо съвсем различно. Само тогава щяло да бъде хубаво и да не пречи. И понеже вие продължавате на никого да не плащате нищо, на всеки едни избори политическите партии ви развяват като парцал, сочейки ви с пръст колко корумпирани и зли хора сте. И хората, повярвайте, че ще вярват, защото ние вече сме възпитани, когато ни посочат някой с пръст срещу него да хвърляме камък. А зарът е хвърлен и за теб не остава нищо друго, освен да осъдиш света в който си се родил, в който живееш и за който си мечтал да стане едно по-добро място за живеене, да го осъдиш в един съд (Страсбург) и да си вземеш шапката и повече никога да не се връщаш тук. Но след това изречение е ясно, какво ще напишат в социалните мрежи: „Да се махаш! Ние можем и така да си живеем добре.“
Ето защо България изглежда като неизлечимо болен член в семейството на европейския съюз. Защото дори да има светъл лъч при появата на нови партии като Продължаваме промяната, всичко отново ще бъде задушено и претопляно при всяко едно намерение на всеки инвеститор – от това да отворите павилион, до уличния търговец, до заведението, което си цака на всяка крачка, до това да платиш в незнайното селце, в което си решил да построиш къща и за това да изискват от теб създаването на кранове за противопожарна охрана, въпреки, че в това село нито има вода, нито кранове… И привикнал с всичко, когато ти посочат някой с пръст, озлобен от това, че плащаш навсякъде, да си първият, който да се наведе, да вземе камък и да хвърли…